Хлябът се приема за символ на живота, на здраве, благоденствие, единство, с него се свързва осигуряването на плодородие. Във всички цивилизации житото символизира плодовитостта, зачатието, пробуждащия се живот, изобилието от земни и отвъдни блага, познанието, което води към вечен живот. Хлябът е основна храна за българина и символ на благополучие и живот. Той изразява идеята за здраве, плодородие, брак и семейство.
Хлябът пръв се слага на трапезата. С него посрещат младата невеста в дома на жениха. С хляб под мишниците се прекрачва прага на новата къща. Ритуални пити, погачи, краваи, колачета се правят за всички големи християнски празници / за Бъдни вечер и Коледа, за Великден и др./ Питка се меси за отбелязване на 40 дена от раждането на бебето, питка с мед /престъпулка/ознаменува прохождането на детето. Изваден от пещта, хлябът се оставя да почива, вярвайки се, че в този миг той обикаля житната нива. Топлият хляб има душа и затова не се реже с нож. От него няма по-голям и всяка разпиляна трошица е грях.
Споделянето на хляба, общото ядене и пиене е древна практика и е основа на сплотяването.
Традиционните празнични хлябове имат своята специфична орнаментика, която е богато смислово натоварена. Тя носи идеята за дома, за земеделския бит, за определени ритуали /при сватбата се прави плитка, пиленца и цветя, кошара с овце украсява гергьовската питка, Боговица с дом и огнище е характерна за Коледа, а при смърт и помени се използва християнската символика.
В много случаи къв хляба се поставят различни символи и елементи:
Зелено / чимшир, здравец, бръшлян, босилек/-за дълголетие и здраве
Червено за предпазване, срещу уроки, за здраве.
Златна пара, изразяваща сакралната връзка между поколенията, богатството. Затова и парата в погачата с късмети се запазва и носи късмет. От златото бягат лошотиите, затова булките, родилките и бебето носят златна пара.
Ябълка за плодородие и деца /при сватбените обичаи/,
Орехи за изобилие.
Мед за сладък живот.
Сол за богатството на къщата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар